Филмът или книгата?

32
Филмът или книгата предпочитате и защо?

Тези два продукта имат в основата си много общи неща, но много примери от реалния свят показват, че филмът бие книгата като бизнес продукт и обратно – книгата е водеща като културен продукт. Но въпросът е: какво да изберем – филмът или книгата?

Според мен – и двете.

Аз лично смятам, че трябва първо да прочетем книгата, за да можем сами да си представим героите, и след това да гледаме филма, за да видим героите от гледната точка на режисьора, въпреки че често може да сме недоволни от това, което виждаме.

За съжаление днес все повече хора предпочитат филма, тъй като е по-достъпен (вече и вкъщи на компютъра) и гледането му отнема по-малко време от четенето на книга. Друга причина е, че твърде много предпочитат да гледат и приемат чуждата „реалност“, вместо да изграждат. Това, което много киномани не знаят е, че не филмите не следват напълно книгата, като често пропускат интересни пасажи от нея.

Дори ако хилядите думи, разпръснати между кориците на книга, не могат да предложат еднакви визуални изкушения, те позволяват на читателя да подреди парчетата от пъзела в произволен ред, който той предпочита. „Засега обаче филмовият пазар е по-голям, но дори силният образ, предлаган от добрия филм, не може да бъде равен на дълбочината на писания разказ. Вярно е, книгите са все по-застрашени, това е по-малък пазар, но изкуството е неунищожимо”, казва писателят Мирча Картареску, който смята, че филмът и книгата вървят в съвсем различни посоки, защото спецификата на филма никога няма да бъде засегната от книгата и обратно.

Да вземем за пример романите на Никълъс Спаркс и техните сценарии. Със сигурност всички сме чели или гледали „Незабравимата“ (“A walk to remember”), „Бележникът“ (“The notebook”), „Послание в бутилка“ (“Message in a bottle”) или „Скъпи Джон“ (“Dear John”), романи, които ни напомнят за красивите моменти на някои очарователни любовни истории. От моя гледна точка сценариите на тези романи са едни от малкото, които не ви карат да съжалявате, че сте избрали филма преди книгата.

На другия полюс е „P.S. Обичам те“ – роман, написан от Сесилия Ахърн. Мога да кажа, че прожекцията му не е точно успешна. Гледах филма и бях очарован от историята, в който момент наистина исках да прочета книгата. Реших да я прочета в оригинал на английски език и още от първите ѝ страници разбрах, че във филма липсват основни части от книгата, което някак ме изненада неприятно.

Друг пример е „Игрите на глада“, тритомникът, написан от Сюзан Колинс. Скринингът не е провал, но лично аз не мога да го считам за успех. Не мисля, че можете да обобщите 1000 страници за три часа филм, без да пропуснете няколко важни стъпки.

Румънският сценарист и режисьор Дан Чишу споделя нещо много интересно, с което съм напълно съгласен: „От появата на 3D киното хората вече не се радват на историята, а на ефектите. Това обаче може да доведе до голямото завръщане към книгата. Сега историите, особено в американските филми, са толкова скучни и често срещани, че трябва да търсите много, за да видите филм, който ви разказва нещо. Книгата беше единствената, която разказва история и това е голямо предимство.

В заключение, колко читатели, толкова много мнения!

Въпреки че е по-удобно и по-евтино да гледате филм, определено препоръчвам книгата, дори ако тя изисква по-високи разходи и малко повече време, но не сравнява историята, която ви позволява да си представите, с филма, който ви налага визията на режисьора.

Още интересни размисли и сравнения книга-филм вижте в Benchtalks.com.