Тъжните филми открай време заемат специално място в сърцето на киноманите. Често ги избираме, когато сме в настроение за сълзи, размисъл или просто за нещо по-различно от традиционния развлекателен сюжет.
Но защо, всъщност, имаме нужда от тъжни истории?
Понякога е въпрос на лично освобождение – сякаш чрез съпреживяването на драматичната съдба на героите човек успява да разтовари собствените си емоции.
Друг път е просто любопитство – какви житейски ситуации могат да сполетят хората, колко трагедии крие светът, как реагират персонажите на загуба, на раздяла, на болка? Всичко това резонира с нашето вътрешно усещане и понякога ни помага да видим собствените си проблеми в друга светлина.
Тъжните филми имат свойството да действат като своеобразен „емоционален душ“ – след сълзите и напрежението остава едно особено чувство на пречистване. Не е случайно, че редица психолози понякога препоръчват на пациентите си да гледат драми, за да намерят отдушник или катарзис. Друг мотив е естетическото удоволствие – мнозина ценят добрата актьорска игра, красиво заснетите сцени, силните диалози и всичко останало, което отличава един качествен филм.
В България достъпът до различни „tearjerker“ филми (това е популярен англоезичен термин за филми, провокиращи сълзи) вече е по-голям от всякога. Има редица платформи за стрийминг, онлайн видеотеки и, разбира се, DVD/Blu-Ray издания, ако сте почитатели на колекционерските копия. Някои от филмите, за които ще стане дума, са на Netflix, HBO Max, Apple TV, Amazon Prime, а други можете да откриете в каталога на българските дистрибутори или в онлайн магазини.
Като кажем „тъжни филми“, често си представяме сърцераздирателни любовни драми, трагедии и семейни истории, но в този текст ще открием, че жанровият спектър е доста по-широк.
Класиките на тъгата – защо все още ги гледаме
Преди да се потопим в съвременните предложения, има няколко филма-класики, които винаги се връщат в списъците с „най-тъжни заглавия“.
1. Изкупление
Един от тях е „Изкупление“ (Atonement), базиран на романа на Иън Макюън. Това е драма за любовта, невинността и грешката, която променя всичко. Филмът разказва за Брайъни Талис, малко момиче, което погрешно обвинява любовника на сестра си в ужасно престъпление, без да разбира последствията. Действието се развива в периода преди и по време на Втората световна война – времева обстановка, която само подсилва трагедията.
Причината, поради която „Изкупление“ е толкова сърцераздирателен, е реализмът на човешките грешки. Тук тъгата не идва от някаква отвъдно трагедия, а от детската небрежност и неразбиране, които водят до непоправими загуби. Гледайки го, едва ли има зрител, който да не се запита доколко една малка лъжа или недоразумение могат да преначертаят чужди съдби.
2. Тетрадката
По подобен начин „Тетрадката“ (The Notebook) на Ник Касаветис с Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс е друго заглавие, което мнозина биха определили като клише за романтични души. Историята започва с двама възрастни хора в старчески дом, където мъжът чете на жена с деменция трогателна любовна история, написана в тетрадка. Малко по малко научаваме, че тази история е тяхната собствена. Филмът върви по ръба между мелодрамата и истинската човешка дълбочина, но остава в съзнанието ни с идеята, че истинската любов устоява въпреки болестта, времето и болката. Причината „Тетрадката“ да се е превърнал в „класическа тъга“ е именно защото поставя пред зрителите най-големия страх – постепенното губене на спомените и на човека до нас.
Възможно е някои хора да твърдят, че това са „сълзливи сапунки“, но не може да се отрече, че милиони зрители по цял свят се припознават в тези теми за обич, загуба и прошка. Българският пазар предлага и двата филма в DVD формат, а дигитално могат да се намерят в няколко стрийминг платформи, включително HBO Max за „Изкупление“ и Netflix (в някои периоди) за „Тетрадката“.
Тъжната страна на фентъзито и научната фантастика
Докато мислим за тъжни филми, обикновено представяме романтични драми и военни трагедии, но всъщност фентъзито и научната фантастика също са плодородна почва за разбиващи сърцето сюжети.
3. Изкуствен интелект
Един иконичен пример е „Изкуствен интелект“ (A.I. Artificial Intelligence) на Стивън Спилбърг (по идея на Стенли Кубрик). Историята се върти около изоставено роботче, създадено с външност и емоции на истинско дете, което отчаяно търси любовта на „майка“ си. Трагедията тук е именно в сблъсъка между човешките чувства и машинната природа на малкия Дейвид, който обаче показва повече емпатия от реалните хора около него. Емоционалният заряд идва от това, че зрителят се свързва с детската невинност на робота, докато светът го отхвърля. Това е филм, който, ако го погледнете само като научна фантастика, може да не ви трогне, но ако усетите подповърхностния пласт – за идентичността, за нуждата от принадлежност – ще разберете защо много зрители приключват с насълзени очи.
4. Изчезването на Елеанор Ригби
Друг по-скорошен пример за „тъжна“ научна фантастика е „Изчезването на Елеанор Ригби“ (The Disappearance of Eleanor Rigby) – макар формално да не е „чиста“ научна фантастика, той предлага любопитна структура: няколко версии на една и съща история от различни перспективи. Това е история за трагедия в семейството и как двама души се опитват да преживеят загубата. Докато тук няма космически кораби или андроиди, самата форма на филма (който има няколко версии: „Него“, „Нея“ и „Тях“) е доста иновативна и изследва възможните реалности на една връзка. Макар и да не е сред най-популярните заглавия, си заслужава да се потърси – понякога е наличен в онлайн каталозите на по-малки стрийминг услуги, достъпни в България. Истински разтърсваща е идеята, че различният поглед към обща трагедия може да доведе до съвършено различни заключения за вината, прошката и любовта.
Неочаквани български предложения, които биха ви разчувствали
Когато говорим за „най-добрите тъжни филми“, нерядко обаче забравяме, че и българското кино има своите силни предложения в драматичния спектър. Макар и не чак толкова много на брой, има няколко съвременни заглавия, които могат да ви оставят замислени и с буца в гърлото.
5. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
Един от примерите е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев. Филмът съчетава носталгия, семейна история, темата за паметта и имиграцията. Макар да има и весели моменти (особено свързани с табла и ексцентричните моменти на пътуване), ядката е дълбоко тъжна: героите се опитват да намерят себе си след тежка трагедия, докато детайлите на миналото излизат наяве.
6. Писмо до Америка
Друго заглавие, което може би не е толкова популярно, но съдържа голяма доза емоционална тежест, е „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова. Историята разказва за двама приятели, единият от които е в кома в болница в САЩ, а другият – пътува из български села, за да запише народна песен, която вярва, че може да му помогне да се „събуди“. Филмът свързва фолклора и съвременните реалности, като успява да докосне зрителя с чувството за загуба, носталгия и надежда, която е еднакво малка и голяма. Докато гледате „Писмо до Америка“, усещате болезнената красота на българската провинция, на миналото, което изчезва, и се питате: какво остава, когато светът се променя толкова бързо, а хората се разпръскват по чужди земи? Това определено е филм, който не отстъпва по тъга на световните класики.
Любов, болка и раздяла – най-сърцераздирателните романтични драми
В романтичната драма се крие един неизчерпаем извор на тъжни сюжети.
7. Призрак
Едно от заглавията, което продължава да се споменава и днес, е „Призрак“ (Ghost) от 90-те години, с Патрик Суейзи и Деми Мур. Историята на убития мъж, който остава като призрак, за да предпази любимата си от опасност, може да звучи мелодраматично, но количеството разплакани зрители през годините говори друго. Сцената с глината и песента „Unchained Melody“ е емблематична за цяла епоха в киното. И дори да е малко остарял във визуалния си стил, „Призрак“ все така действа безпощадно на емоциите.
8. С дъх на канела
По-съвременен вариант на разтърсваща любовна трагедия е „С дъх на канела“ (Remember Me) с Робърт Патинсън и Емили де Рейвин. Тук любовната история служи като ядро, но във фокус са и семейните рани на героите. Големият шок настъпва в последните минути, когато осъзнаваме къде и кога се развиват заключителните събития – именно на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Финалът е като удар, който разкъсва душата на зрителя, защото ни напомня колко внезапно и нелепо могат да се прекъснат човешките връзки. Мнозина критици са упреквали филма, че използва трагедията от 11 септември като инструмент за емоционален шок, но е неоспоримо, че ефектът е силно въздействащ.
9. Момент, който да запомниш
За почитателите на корейското кино може да се спомене „A Moment to Remember“ – история за двама влюбени, сблъскващи се с ранна форма на Алцхаймер. Трагедията е, че любовта им се нуждае от памет, за да се крепи, а болестта я заличава. Това е един от филмите, които подготвят носни кърпички по подразбиране. В България не е толкова известен, но сред почитателите на азиатско кино е култов. Макар и да не се намира лесно във физически носители, може да се открие в някои специализирани онлайн каталози и да се поръча.
Военни трагедии и исторически драми
Говорейки за тъжни филми, историческите драми и военните сюжети често са най-тежките, защото там имаме стълкновение с реални исторически събития, в които са загинали хиляди хора.
10. Списъкът на Шиндлер
„Списъкът на Шиндлер“ (Schindler’s List) на Стивън Спилбърг, определено е един от най-емблематичните примери за сълзлив филм. В основата лежи действителната история на индустриалеца Оскар Шиндлер, който спасява над хиляда евреи по време на Холокоста. Силата на този филм е в автентичността и в разтърсващия контраст между човешката жестокост и едно малко, но значимо чудо на благородство.
11. Пианистът
„Пианистът“ (The Pianist) на Роман Полански също заема важно място, когато стане дума за тъга и загуба в контекста на война. Историята на Владислав Шпилман, талантлив пианист, който оцелява в разрушената от нацизма Варшава, е оглушително болезнена, защото показва какво става, когато изкуството (музиката) се сблъска с най-мрачните сили на човешката природа. Филмът е жесток и същевременно нежно заснет; невероятната актьорска игра на Ейдриън Броуди печели „Оскар“, а зрителят е оставен със свито сърце и въпроси за смисъла на живота и къде е Бог, когато се случват такива трагедии.
12. Животът е прекрасен
„Животът е прекрасен“ (La vita è bella) на Роберто Бенини е по-особен военен филм, защото смесва комедийни и драматични елементи. Главният герой – Гуидо, италиански евреин, е изпратен в концентрационен лагер с малкия си син, но се опитва да прикрие ужасите на действителността, като ги превръща в „игра“. Финалът е разтърсващ и без да разкриваме твърде много, можем да кажем, че това е истинска ода за бащинската любов и жертвоготовността. Гледайки „Животът е прекрасен“, човек се смее и плаче едновременно, което според някои е най-силният вид тъга – тази, която се ражда в контраст с радостта.
Силата на социалните драми: пропастта между човека и системата
Някои от най-тъжните филми са социалните драми, в които героите се борят срещу несправедливостта или бариерите на обществото.
13. Зеленият път
„Зеленият път“ (The Green Mile), по романа на Стивън Кинг, е пример за подобна история, вплетена в контекста на затвор за осъдени на смърт. Джон Кофи, гигантският затворник с мистични способности, който всъщност е невинен, но е попаднал в капана на расовите предразсъдъци и системата, предизвиква сълзи у почти всеки зрител. Причината е, че филмът по много ярък начин изобразява как общественият механизъм може да смаже добротата и невинността. Изпълнението на Майкъл Кларк Дънкан и цялостната режисура на Франк Дарабонт оставят траен отпечатък.
14. Реквием за една мечта
Може да погледнем и „Реквием за една мечта“ (Requiem for a Dream) като още една социална трагедия, свързана със зависимостите. Аронофски създава филм, който не е просто тъжен – той е откровено жесток към зрителите. Показва как четири персонажа, всеки с различна форма на пристрастяване (към наркотици, храна, телевизия), бавно се сгромолясват под тежестта на собствените си илюзии. Финалът е толкова потискащ, че някои хора отказват да го гледат повторно, но все пак „Реквием за една мечта“ е филмово бижу, което напомня, че човек може да пропадне много по-лесно, отколкото си мислим. В България заглавието е налично в някои специализирани стрийминг каталози (обикновено изисква 18+ достъп), а също така е издавано на DVD и Blu-Ray.
Тъжни анимации
Анимацията, особено от студиото на Pixar или Ghibli, също може да крие неподозирана тъга под цветната си обвивка.
15. В небето
„Up“ („В небето“) например е филм, който започва с една от най-сърцераздирателните монтажни сцени в историята на киното: за няколко минути виждаме как главният герой Карл и съпругата му Ели минават през щастие, планове, разочарования и накрая идва неумолимата болест. Противно на очакванията от детско филмче, този увод толкова разстройва възрастните зрители, че някои разправят, че не са успели да задържат сълзите още в първите десет минути. Разбира се, филмът след това продължава в по-приключенски тон, но печатът на тази начална трагедия остава до финала.
16. Гробът на светулките
От студиото Ghibli, безспорно „Гробът на светулките“ (Grave of the Fireflies) е синоним на абсолютна тъга. Разказва за двете деца Сейта и Сецуко, които се опитват да оцелеят след бомбардировките в Япония по време на Втората световна война. Няма как да е по-жестоко – глад, бездомност, загуба на семейство. Филмът е създаден през 80-те, но продължава да е болезнено актуален в посланието си за войната и нейните невинни жертви. Невероятно е колко разтърсваща може да бъде една анимация, когато няма компромиси в емоционалното разказване на историята. В България това заглавие е познато основно на запалените фенове на аниме културата и може да се открие онлайн или в няколко физически магазина, които предлагат DVD с японско кино.
Индийско кино – където драмата е въведена в култ
Индийската филмова индустрия, по-известна като Боливуд (въпреки че Боливуд се отнася основно за филмите на хинди, а има и други индустрии на местни езици), е прочута с музикалните си и пищни продукции, но също така и с драматичните, тъжни линии, които често вървят ръка за ръка с пищните танци.
17. Devdas
Едно от заглавията, което мнозина считат за опустошителна трагедия, е „Devdas“ от 2002 г., с участието на Шах Рук Хан и Айшвария Рай. Филмът е римейк на класическа история, в която млад мъж не може да бъде с любовта на живота си заради социални различия и семейни интриги, попада в капана на алкохола, а съдбата му е ужасяващо трагична.
Освен пищната визия и дългите танцови сцени, „Devdas“ е впечатляващ именно със своята безнадеждност – героят се погубва сред опиума и алкохола, неспособен да приеме реалността. В България филмът се намира трудно, но има някои стрийминг услуги, ориентирани към индийско кино (или каталози като Eros Now), които може да се намерят онлайн, а DVD изданията могат да се поръчат от чужбина. Ако харесвате стилизирани, цветни, но дълбоко трагични истории, това е опит, който си струва.
Историите от реалния живот
Понякога най-тъжните филми не са художествени, а документални – защото знаем, че случващото се на екрана е абсолютно реално. Документални продукции, свързани със социални неволи, болести, природни бедствия или сложни човешки драми, могат да разплачат и най-суровите хора.
18. Деца под наем
Един пример е „Деца под наем“ (Children for Rent), документален филм, посветен на трафика на деца. Гледайки го, няма как да не усетим колко ужасна е реалността за някои семейства и колко безпощадна може да е бедността. Подобни филми обикновено не са леки за гледане и не се въртят по масовите канали, но понякога се излъчват в различни фестивални програми в България или може да се открият по специализирани документални канали.
19. Чудо
Друг пример е „Чудо“ (Miracle) – документален проект, който разглежда съвсем конкретен случай на дете, оцеляло по чудо след тежка катастрофа, но оставено в инвалидна количка за цял живот. Историята проследява борбата на родителите за финанси, лечение, рехабилитация и как обществото реагира. Тъжната част не е само в трагедията, сполетяла семейството, а в цялостната система, която се оказва, че не винаги е готова да помогне. Този тип филми поставят въпроси, от които ни се иска да избягаме, но именно заради това имат толкова силно въздействие и могат да предизвикат сълзи.
Психологически тъжни филми
Не всяка трагедия трябва да е външна, за да ни разплаче. Филми с психологическа насоченост, в които героите се борят с депресия, тревожност или психическо разпадане, могат да бъдат толкова (ако не и по-) опустошителни.
20. Черният лебед
„Черният лебед“ (Black Swan) на Дарън Аронофски не е точно „тъжен“ в класическия смисъл, но е смазващо напрегнат и меланхоличен. Пътят на главната героиня, балерината Нина (Натали Портман), към техническото съвършенство я води до параноя, халюцинации и саморазрушение. Финалът може да се тълкува по различни начини, но едно е сигурно – зрителят няма как да остане безразличен към цената, която тя плаща за „идеалното изпълнение“.
21. Манчестър до морето
„Manchester by the Sea“ на Кенет Лонерган също е пример за психологическа драма, където трагедията е в миналото на героя и той я носи като болезнен товар във всяка сцена. Кейси Афлек прави роля, достойна за „Оскар“, изобразявайки мъж, който е погълнат от вина и мъка след семейна катастрофа. Филмът е изключително тих, без претрупани сюжетни линии, но именно тази сдържаност разкъсва зрителя – осъзнаваме, че понякога болката е така силна, че човек просто спира да функционира нормално. В българските каталози (Netflix, Apple TV и някои онлайн магазини) може да се намери за отдаване под наем или покупка, и е истински „tearjerker“ за хора, които търсят нещо автентично и реалистично.
Как и кога да гледаме тъжни филми
Изниква въпросът – има ли „правилно“ време или начин да се гледат тъжни филми? Някои казват, че когато си в лошо настроение, е по-добре да не се потапяш в тъжни сюжети, за да не затънеш още повече. Други пък намират точно тогава утеха в тъжните филми, защото виждат, че и на героите им е тежко, но все пак намират смисъл. Според психолози това зависи от конкретния човек и степента на емоционална уязвимост в момента.
Разумно е обаче, след подобен филм, да си дадем време да „сложим“ на място емоциите и да не продължаваме с друго тъжно заглавие веднага. По-добре е да оставим съзнанието да обработи видяното и усетеното. Понякога помага да си пуснем весела музика, да излезем на разходка или да поговорим с приятел за това, което сме гледали. Тъжните филми имат и обединяваща функция – можем да ги обсъждаме, да търсим мнението на другите и да откриваме, че не сме сами във вътрешната си болка или сълзи.
Тъжни филми с дълбоко послание за надеждата
Всичко дотук може да звучи потискащо, но истината е, че мнозина гледат тъжни филми именно заради онзи лъч надежда, който често се появява сред мрака.
22. Момичето си отива
„Момичето си отива“ (One Day) е любопитен пример. Филмът проследява двама приятели (Декстър и Ема) в продължение на 20 години, срещайки ги всяка година на една и съща дата. Това е филм, в който любовта се случва, но се разминава, връща се, променя се – а крайният резултат е смес от красота и загуба. Може да разплаче, защото ни напомня, че животът е кратък, хората се разминават, а понякога дори когато намерим своето щастие, съдбата може да го отнеме неочаквано. Но едновременно с това, „Момичето си отива“ оставя усещане за топла светлина – че и най-кратките мигове на любов си струват риска от болката.
23. Сбогуването
По подобен начин „Сбогуването“ (The Farewell), филм с участията на Акуафина, разглежда темата за семейството, болестта и културните разлики. Китайско-американско семейство лъже възрастната баба, че всичко е наред, за да не ѝ създава тревоги, макар тя да е на смъртно легло. И макар цялата история да звучи като една голяма лъжа, мотивирана е от любов и загриженост. Финалът е едновременно тъжен и топъл, защото осъзнаваме, че семейството е готово на всичко, за да защити най-скъпия си човек от страха. Филмът е достъпен и в България, включително на някои стрийминг платформи или за дигитално купуване.
Тъжните филми като начин за себепознание
Без значение дали става дума за любовна трагедия, военна драма, научна фантастика или анимация, тъжните филми в крайна сметка ни помагат да разберем по-добре човешката природа и собствените си емоции. Способността да съпреживяваме с героите, да плачем за техните несгоди и провали, всъщност е показател за нашата емпатия. Често именно такива филми стават култови, защото остават в съзнанието ни за дълго – не ги забравяме след седмица, а ги носим със себе си, обсъждаме с приятели и дори се връщаме да ги гледаме отново и отново.
Тъжните филми могат да ни научат и на различни културни и социални аспекти – например, войната, болестите, расовите и класовите конфликти. В някои случаи, те са мост към разбирането на далечни епохи или непознати общества. Приема се, че болката и страданието са универсални усещания, които могат да пробият езикови и културни бариери. Така че, ако искате да си обясните повече за японската култура, може да изгледате „Гробът на светулките“, ако търсите прозорец към проблемите на имиграцията – има филми като „El Norte“ или „Мария, изпълнена с благодат“.
Няколко думи за дължината и динамиката на тъжните филми
Често тъжните филми са и по-бавни, защото режисьорите целят да дадат време на зрителя да влезе под кожата на героите. Това не винаги е лесно за хора, свикнали с бърз екшън и приключенски темп. Но именно тази по-бавна динамика позволява на сцените да натрупат емоционален заряд, така че когато настъпи кулминацията или трагедията, ефектът да е многократно по-силен. Пример: „Генезис“ (Incendies) на Дени Вилньов (и той не е точно „екшън“ режисьор) – историята разкрива шокираща семейна тайна, свързана с война и минало, което героите дори не са подозирали. Динамиката е тиха, почти полу-документална, но финалът е толкова силен, че оставя зрителя като „шамаросан“.
Поради това, ако избирате тъжен филм, отдайте му вниманието, което заслужава. Изключете известията на телефона, пригответе се за по-муден ритъм на разказ, особено при европейското кино или арт продукции. Това е част от ритуала да се насладим на пълното въздействие на творбата.
Филмите, които превръщат болката в изкуство
Има заглавия, които не просто разказват тъжна история, а буквално издигат болката до ниво на изкуството.
24. Призрачна нишка
„Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на Пол Томас Андерсън технически е любовна история, но пропита с обсебване, страх и невъзможност за истинско щастие. Понякога героите почти саботират собствената си връзка, като подсъзнателно търсят драмата. Тези психологически финеси карат зрителя да осъзнае, че има и друг вид тъга – тази, която сами си създаваме, защото не знаем как да обичаме или да бъдем обичани.
25. Козият рог
В българския контекст могат да се споменат и по-стари филми като „Козият рог“ (1972), който е наситен с чувство за несправедливост, отмъщение и изгубена невинност. Макар да има силен фолклорен привкус, това е драма за унищоженото щастие и невъзможността да се върнем към това, което сме били. Подобни класически творби оставят белег върху родната кино история и напомнят, че тук също се правят филми, способни да изтръгнат сълзи.
В крайна сметка, заслужава ли си да ни е тъжно?
Въпросът, който често се задава, е – „Защо човек умишлено би търсил тъжни филми?“
Сякаш ежедневието и без това има достатъчно проблеми, защо да добавяме още? Отговорите са толкова, колкото и хората – за едни това е начин да се освободят от задържани емоции, за други е форма на емпатия, за трети – просто начин да разберат колко скъп е животът. В тъжните филми, ако са направени майсторски, се крие много красота, дълбочина и човечност. Те са тест за това колко сме готови да отидем далеч в съпреживяването.
Понякога ни се иска да гледаме нещо развлекателно и весело, разбира се – няма лошо. Но съществува и странно удоволствие, една катарзисна сладост да изгледаш филм, който да те разплаче, да ти стисне сърцето и след това да те пусне. Когато станем от стола, сме може би малко по-мъдри, малко по-силни или просто сме се освободили от емоционалния товар. Има своеобразна терапевтична стойност в това да плачем на филм. Не на последно място, такива филми често имат най-запомнящите се саундтраци, операторска работа и актьорски изпълнения, именно защото емоционалният товар е голям.
Пътуване към сълзите
Ако все още не сте опитвали „удоволствието“ от тъжните филми, може да започнете с по-леките като „Тетрадката“ или „Up“, за да видите дали този тип емоционална история резонира с вас. Ако вече сте любители, вероятно търсите по-дълбоки и по-интензивни драми като „Реквием за една мечта“, „Изкупление“ или пък някое по-слабо популярно азиатско заглавие, което обаче крие същата сила.
В България имаме възможността да избираме от огромен каталог – както нови, така и стари филми. Физическите DVD и Blu-Ray все още не са изчезнали напълно от някои специализирани магазини или сайтове, а стрийминг платформите вече се борят една с друга, което означава редовно обновявани каталози. Един тъжен филм може да ви развълнува повече от цял сезон някоя повърхностна комедия. Разбира се, всичко е въпрос на моментно настроение и предпочитания. Но ако сте склонни да преживеете нещо силно, което да ви накара да се замислите за живота, смъртта, любовта, вината и изкуплението – светът на тъжните филми е на една стъпка разстояние.
Така че, когато някоя вечер не знаете какво да гледате, не бързайте да отхвърляте драмите и трагедиите. Изберете си едно заглавие от споменатите тук (или друго, което ви попадне по препоръка), приготвите си пакет носни кърпички и дайте шанс на тъгата в киното. Защото често именно в болката се крие най-човешкото и най-красивото – там, където падат сълзите, се ражда съпричастността. И това, макар да звучи парадоксално, е може би най-възвишената част от цялото изкуство на седмото изкуство.